Постинг
29.07.2012 13:25 -
От един приятел
Днес станах съучастник в много интересна история:
Сутринта рано потеглих за Русе - в командировка. Карам си аз, забързал съм се , че да не закъснея за една среща .... и някъде след Велико Търново виждам едно бабе и един дядо - стопаджии. Ама спрели се на едно слънце....за жалост късно ги видях и не можах да спра. Замислих се, съжалих ги , стана ми тъпо , че не съм спрял ама нямаше как да се връщам. Та продължавам си аз и на изхода на гр. Бяла виждам същите тия хора. Помахаха ми , този път реших да си поправя грешката, а освен това имах и време за реакция.(тук е момента да отбележа , че аз по принцип НЕ КАЧВАМ стопаджии)= Спрях , качих ги , супер много се зарадваха хората. Пътуваха за Русе , та ми бяха по път - ще ги закарам. Пътуваха така просто защото нямаха никакви пари :((( отиваха до Русе , а бяха от Трявна, за да вземат пари на заем да си платят тока :((( но пък бяха супер щастливи , че ги качих. Успях да ги оставя и да стигна навреме за срещата. Бях много доволен , въпреки , че не направих кой знае какво.
Цял ден по срещи , напред - назад, жега голяма. В края на работния ден решавам да стигна до хотела. Уморен съм , а и навигацията нещо ме предава, спирам на една тиха уличка и разпъвам в колата картата на града да се ориентирам как да стигна до хотела. Засичам си погледа с едно хлапе (около 3-4 клас), което се шляе по улицата и върви срещу мен, продължавам да гледам картата - виждам как да стигна до крайната точка и вдигам поглед от картата. Хлапето вече е подминало колата. Почвам да сгъвам картата и в този момент хлапето се появява на прозореца и ме пита: "Май търсите нещо , да ви помогна" ? Първо ме застреля с учтивия тон , после с готовността да помогне без дори да съм го помолил. Благодарих му за готовността и му казах , че съм намерил каквото ми трябва, той ми се усмихна и продължи.
Първото , което се замислих беше дали ако не бях помогнал на възрастните хора , това дете щеше да дойде да ми помогне ?
Второ на фона на цялата простотия и деградация дето ни заобикаля, това дете ми се стори като лъч надежда . Чак съжалих , че не му взех сладолед.
В крайна сметка се прибрах, хапнах, люснах 2 бирички и след малко заспивам доволен. Реших да споделя и с вас , дано ви е харесала историята.
Лека вечер ! Автор: Асен Начев
Сутринта рано потеглих за Русе - в командировка. Карам си аз, забързал съм се , че да не закъснея за една среща .... и някъде след Велико Търново виждам едно бабе и един дядо - стопаджии. Ама спрели се на едно слънце....за жалост късно ги видях и не можах да спра. Замислих се, съжалих ги , стана ми тъпо , че не съм спрял ама нямаше как да се връщам. Та продължавам си аз и на изхода на гр. Бяла виждам същите тия хора. Помахаха ми , този път реших да си поправя грешката, а освен това имах и време за реакция.(тук е момента да отбележа , че аз по принцип НЕ КАЧВАМ стопаджии)= Спрях , качих ги , супер много се зарадваха хората. Пътуваха за Русе , та ми бяха по път - ще ги закарам. Пътуваха така просто защото нямаха никакви пари :((( отиваха до Русе , а бяха от Трявна, за да вземат пари на заем да си платят тока :((( но пък бяха супер щастливи , че ги качих. Успях да ги оставя и да стигна навреме за срещата. Бях много доволен , въпреки , че не направих кой знае какво.
Цял ден по срещи , напред - назад, жега голяма. В края на работния ден решавам да стигна до хотела. Уморен съм , а и навигацията нещо ме предава, спирам на една тиха уличка и разпъвам в колата картата на града да се ориентирам как да стигна до хотела. Засичам си погледа с едно хлапе (около 3-4 клас), което се шляе по улицата и върви срещу мен, продължавам да гледам картата - виждам как да стигна до крайната точка и вдигам поглед от картата. Хлапето вече е подминало колата. Почвам да сгъвам картата и в този момент хлапето се появява на прозореца и ме пита: "Май търсите нещо , да ви помогна" ? Първо ме застреля с учтивия тон , после с готовността да помогне без дори да съм го помолил. Благодарих му за готовността и му казах , че съм намерил каквото ми трябва, той ми се усмихна и продължи.
Първото , което се замислих беше дали ако не бях помогнал на възрастните хора , това дете щеше да дойде да ми помогне ?
Второ на фона на цялата простотия и деградация дето ни заобикаля, това дете ми се стори като лъч надежда . Чак съжалих , че не му взех сладолед.
В крайна сметка се прибрах, хапнах, люснах 2 бирички и след малко заспивам доволен. Реших да споделя и с вас , дано ви е харесала историята.
Лека вечер ! Автор: Асен Начев
Следващ постинг
Предишен постинг
